1. Предимства

В данъчен и счетоводен план, дъщерното дружество е задължено да извършва повече процедури в сравнение с клона. Трябва да се назначи управителен съвет, да се свиква общо събрание, да се внесе основен капитал, или също така да се публикува годишен финансов отчет.

Все пак, има известни предимства относно дъщерното дружество:

• Kапиталът на дъщерното дружество може да бъде отворен за нови инвеститори.
• Възможност за репатриране или разпределяне на нетните печалби  с малка или без никаква удръжка на данък върху дивидентите;
• Таксите за учредяване са дължими, но в някои случаи е възможно при определени условия освобождаване от такси за учредяване чрез инкорпориране.
• Сумите фактурирани от фирмата майка могат да се приспадат като данъчно признати разходи.
• Разходите за управление, дебитните лихви и таксите изплатени на свързани дружества могат да се приспадат като данъчно признати разходи, ако отговарят на действително извършени услуги и ако операциите са фактурирани по пазарни цени.
• Данъчното управление е улеснено и по-принцип е с по-малко разходи, тъй като дъщерното дружество си запазва възможността за избор да разпредели или не своята печалба.   Това разпределение се счита систематично за извършено при клона.
• Директива  Лихви Такси от 3 юни 2003 г. позволява пълното премахване на всякакви удръжки при източника при всяко плащане на лихви или такси между свързани дружества (25% директно или индиректно), чиито седалища се намират в Европейския Съюз.

2.        Един особен режим : режимът майка - дъщерно дружество 

Този режим предоставя две предимства:

• Избягва се двойно данъчно облагане на разпределената печалба на дъщерното в полза на дружеството майка при корпоративно подоходно облагане на дружествата .
• Позволява се елиминирането на всякакви удръжки при източника върху дивиденти произхождащи от дъщерни дружества.

Когато е приложим специалния режим, т.е. когато дружеството майка има пряко участие в дъщерното дружество не по малко от 25%, доходите на дъщерното дружество дават право на :

• освобождаване от облагане на получените дивиденти, на ликвидационния дял и на положителните разлики при цесия, според естеството, размера и продължителността на задържане на дяловите участия ;
• освобождаване от удръжки при източника за разпределени дивиденти между дружества резиденти в Европейския съюз или прилагане на договорени намалени ставки;
• възможност за приспадане от реализираната чрез други облагаеми дейности печалба на финансовите разходи, превишаващи приходите от дялови участия, на отрицателните разлики при цесия на дялови участия и на чуждестранен данъчен кредит.    

Изборът на специалния режим е годишен и не подлежи  на деклариране. Това се отразява като резултат при вписването на дивидентите в съответната  предвидена  за тази цел графа в данъчната декларация.

Направеният избор трябва да обхване всички приходи получени от едно и също дъщерно дружество, но самият избор може да се променя за всяко дъщерно дружество.

Установяването на режим на данъчна консолидация на групите намали интереса от режима фирма майка - дъщерно дружество.

3.        Режим на данъчна консолидация

Този режим позволява на едно дружество майка, наречено „ултимативна компания", да се обяви за единствен длъжник на данък печалба относно общата печалба  реализирана от групата, която тя образува с дружествата, в чиито капитал участва, директно или индиректно, с 95 % за най-малко една финансова година.

Този особено комплексен режим е приложим по избор за всички фирми, платци на данък печалба, независимо от тяхната дейност.

При него е позволено общо компенсиране на положителни и отрицателни финансови резултати в цялата финансова група.

Групата може да бъде създадена от фирмата майка с едно или няколко дружества, в които тя участва директно или индиректно с най-малко 95% от капитала, ако самото дружеството посредник или самите дружествата посредници са членове на същата група. Този процент на участие трябва да бъде поддържан най-малко в продължение на една финансова година.

Прилагането на режима на данъчна консолидация подлежи на избор от страна на компанията майка, който я ангажира за пет години.  Този избор трябва да бъде упражнен  преди началото на първата финансова година, от която се счита за приложен този режим. За този избор трябва да бъде уведомена съответната компетентна данъчна служба, пред която отговаря дружеството майка. Това трябва да бъде съпроводено с официалното съгласие на консолидираните дъщерни дружества.